От национализация към циганизация
,,Хайде, бате, да крадеме,
че какво ли ще ядеме,
кабели по светофари,
релсите по же-пе гари,
къщите на баби стари,
кой къде-когато свари!
Има електропроводи,
който иска, там да ходи!
С жиците шега не бива,
ток понякога убива!
Паднаха и жертви доста,
изключете трафопоста!
А по улиците тъмни,
разкопани, някои стръмни,
бате, на душата грях ти,
има водосточни шахти!
Като истински юнаци
да събираме капаци!
Ний не искаме кокошка,
че за нея няма прошка!
По полета и балкани
има хиляди хайвани,
там ги пазят, но са наши.
дай, да станем богаташи!
Те ни гледат и картофи,
ще ги вадим по пантофи!
Лук със чушки и домати
стават хубави салати!"
А полицията, мила,
май че в храсти се е скрила,
дето Веско я възпя,
да ни пази, не успя,
там със свойте мурафети
си прибира пак рушвети!
© Исмаил Али Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ти, Ена,и те моля, да ми простиш,ако с нещо съм те засегнал!
-
Хареса ми, така е, споделям нашълно!
Но защо ли и какво ли е причината за това?
Пак е ясно...
И сега какво?
Какво можем да направим...
Винаги се поставям на мястото на "другия" човек, към когото се канят да гвърлят камъни... и се старая да отчета всички (възможно) причини за такива ситуации. И да си кажа честно, когато няма друг изход човек, престава да бъде еазумен човек, инстинктът за самосъхранение така яко задейства...
Четох една книжка преди много години - "Яростта да оцелееш". Та тогава, когато прочетох мислите на героите (действителни хора... по действителен случай) за канибализъм, се размислих сериозно за човешката същност при условия "на ръба" и доколко действията на такива хора зависят от интелекта им, от образования, възпитание... Дааммм... оказа се, че в конкретния случай в книжката, няма никакво значение
Замисляш, макар и да пишеш, както казва Зем, сякаш по детски... но то е само "сякаш"...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
