От небето се сипят... блондинки
От небето като силиконови снежинки
сипят се немирни, ефирни, блестящи,
танцуващи със вятъра... блондинки...
А аз посрещам ги дори... без гащи...
Тази зима много ми хареса!
По-прекрасна е от тези в младостта ми!
Някакси изчезна в мене стреса -
издухан надалеч от снежинковите дами...
Езиче съм изплезил по момчешки
(по-точно казано - дори си го настъпих)
Горещо ми е, а пък съм без дрешки,
дори в усмивка сякаш се озъбих.
А те валят, валят, валят отгоре,
и всяка е различна и неповторима.
Та рекох си: "Какво кокориш се бе, Жоре?
Все едно е първата ти зима...
Наместо Снежко да си правиш
със нос червен и ледени уши,
що не вземеш три блондинки да си хванеш?
Я бързо действай и недей ми спи..."
След тоз' съвет от мен, към мен,
отърсих се от леденото вцепенение.
Огледах се, но нов проблем -
Кои да избера, изпаднал в изумление?
Та всяка идваща от предните бе по-красива,
а те стотици, и стотици, и стотици...
Небето пък не дава знак да спира
да сипе своите снежинки, русокоси хубавици...
Започнах обиколка, но обърках курса,
побъркваше ме този благодат -
Представи си да избираш миските от повече конкурса
от всичките... проведени на този свят...
А те ме гледаха невинно-синеоки
и всяка казваше без глас:
"Вземи ме и ще ти покажа всичките посоки
към рая мъжки с женската си страст..."
Но аз отчаян, клет, не спирах,
сред преспите от плът разкошна.
Избирах ли, избирах ли, избирах,
и пак се чудех от коя да почна...
Накрая седнах на земята изцеден
и честно казано... заспах...
Когато се събудих, нямаше до мен,
дори една единствена от тях...
Огледах се, очите си разтрих,
та аз бях в стаята си, под дебелото одеяло...
Дали не бях сънувал стих
написан само че от мойто тяло?
Погледнах пак, а пък отвън
снегът бе навалял, но гледката събуди в мен въпроси -
Дали наистина бе всичко само сън,
че цял бе той в следички от крачета боси...
Прозореца отворих замечтано
и в този миг при мен влезна снежинка,
докосна се до устните ми само
и се превърна... във перфектната блондинка...
Едва когато с нея аз се слях,
усетих се, че съм голям кретен -
Не аз избирал съм една от тях,
а те... избирали са мен...
20.11.2018.
Георги Каменов
© Георги Каменов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Тук ме усмихна широко, Гавраиле. Благодаря от сърце 😊😀😊
-
Жоро,не се кори, важното е че до теб е имало блондинка.
-
Благодаря Ина 😋😂😋
-
Рой игриви палави снежинки,
... фета сиренце отгоре ли рендосват?..
о, това били тълпи блондинки
и топят се устните ти щом докоснат,
а мечта попива бялата им нежност,
вятър кътал я дълбоко в джоб -
като стихчето ти писано с надежда,
приласкало ги във късна доба...
-
Благодаря Кети 🌹😋🌹
А и аз много се забавлявах докато го пишех и въпреки всичко случило се в коментарите, си го възприемам, като лирично палаво и дори нежно произведение.
А поезията наистина е, като живота, а в него, както добре знаем, ако не се усмихваме понякога, забравяме сякаш, че живеем...
Затова завършвам тук с намиг и усмих 😜😋😜 -
Аз лично се забавлявах на този нестардантен стих. Даже се позабавлявах да напиша в същия стил свой. Поезията е като живота - сериозно нещо, но това не трябва да ни пречи да се забавляваме понякога. Поздравления, Георги за сравнението, че неповторимата красива снежинка е като неповторимата жена!
-
Явно хората, които не мислят стандартно, които са извън матрицата, не се възприемат никъде добре 😋
Точно защото е лично, би трябвало да сме по-толерантни към личния стил на другите. Ирен, разбирам позицията ти.
Но не споделям границите на подобни стереотипи на мислене.
Обаче пък уважавам чуждите позиции, и когато те са поднесени коректно, дори ги аплодирам, защото сме свободни да казваме това, което мислим!
В случая аплодирам думите ти, Ирен!
Благодаря за страхотното ти включване! -
"Никого не искам да впечатлявам, пиша си за собствен кеф, не за другите! И още нещо, не ми пука, какво публикувам, затова пускам и най-голямите си щуротии!" - Мдаммм... точно това като отношение на потребители в сайтовете не ми допада много много. Ако ни пука, какво публикуваме, ама не заради огромно наше Его, а по-причина, че се стараем сайтовете да останат в красиво средище за споделяне на творчество и на най-доброто от нас, то те сайтовете за творчество ще бъдат вероятно на друго ниво. Вярно е, че си ставаме "близки" и на моменти почваме да се лиготим и в това няма нищо лошо, ако все пак са някакви моменти.
Мое мнение. Споделено. Никой не е длъжен нито да го споделя, нито да се съобразява с него. -
Не реагирам първосигнално и това не е градивна критика.
Като човек с лично достойнство и чест, виждайки, че извинение няма да получа, приключвам от моя страна с този диалог.
Георги Стоянов, благодаря ти за коментара. -
Това е отговорът на градивната критика, която уж всички много искали. Не те обиждам, ни най-малко. Обяснявам ти, как изглежда отстрани. Пиши, както си искаш, едва ли нещо ще се промени. Не съдя, защото не съм съдия. Почти не съм те коментирал досега. Мога да кажа още полезни за теб неща, но няма да го направя, защото реагираш първосигнално и дума не може да става за някакъв диалог. Трий коментарите ми, щом толкова те ядосват и това е.
-
Георги, ставаш груб! Даваш оценки без да ти пука за фактология, или нещо подобно!
Приемам казаното тук за лична и грозна обида!
Никого не искам да впечатлявам, пиша си за собствен кеф, не за другите! И още нещо, не ми пука, какво публикувам, затова пускам и най-голямите си щуротии!
Приемам без проблем думите ти, че някои творби са ми цинични и просташки. Това си е така. И не ми дреме.
Относно последния ти ред ми дължиш извинение! Съдиш, даваш оценка, а тя не отговаря на истината! Излезе абсолютно извън добрия тон и коректното отношение.
Чувствам се обиден като човек и личност!
С уважение :
Георги Каменов Каменов -
Хуморът може да разсмива и без да бъде циничен или просташки. Справка - Марко, който има много премерено чувство за хумор. Не го казвам, за да го четкам, а защото наистина е така. Ти имаш залитания в неправилната посока, в стремежа си да впечатлиш.
-
Радвам се, че съм те усмихнал :"
-
Марианче, нали знаеш, че всеки мъж си остава вечно дете 😀. Оттам по пътя на логиката, Мечо Пух, му е идол, а знаем, какво е казал той за количеството (Колкото повече, толкова повече) 😋
Е, кои сме ние, че да не му вярваме, или да спорим с него 😋😂😋 -
Георги 😋
От небето се сипят... вещици,
щото мъжете сме грешници,
но на кило веч не ни пука,
тъй, че наздраве и на слука 😜
Марианче, мичтите мъжки са скромни,
стигат ни по няколко... секс-бомби 😜😂😜
Георги казал го е най-добре,
съгласен съм със него от сърце 😋😂😋
Младене, подробностите ще спестя,
че може да ги прочетат деца :"
Благодаря, приятели 😋😂😜😂😋 -
Жоро, не ми стана ясно това:
"(по-точно казано - дори си го настъпих)"
за езичето ли се отнася или за нещо друго? Защото, ако е за друго, то може и да го подритваш /не че и езичето не може!/!!! -
нЕма проблем с изобилието! Дай, боже!
-
Брюнетките са по-умни.
От небето се сипят брюнетки,
весели, сладки кокетки.
В тях кусур не намирам.
На първо място класирам. -
Все пак аз лично предпочитам блондитата, Георги :"
Благодаря за веселото включване 😊😋😊 -
От небето се сипят калинки,
ярко червени, на точки.
Падат на малки купчинки
по тротоарните плочки.
Коя да попитам къде е
моята вярна посока?
Волен съм, вятър ме вее,
като лист на топола висока. -
Благодаря за коментара, Блу.
ПП
Вервай ми, мнозина мъже си мечтаят с въодушевление за подобен валеж :"
ПП - 2
Коментарът на Блу беше изтрит заради това, че тя ме помоли да го направя.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
