3 jul 2021, 21:22

От пепел не горя! 

  Poesía » De amor
366 4 4

След тебе болката е гладен хищник 
и дебне в тъмното ръцете ми, 
как търсят допир и опора в нищото,

за да прегърнат твоето сърце... 
Аз още питам себе си - Защо ли? 
Защо от нежност ставаш на предателство? 
Представата в очакване ли моли 
щом враг не си, ще бъдеш ли приятелство?... 
Разбира се, от лудост оглупявам 
с любовни до безумност, въпросителни. 
Агония на влюбен във страдание, 
с последствия, душевно - разрушителни... 
Но аз не спирам. Сам се възкресявам, 
защото мъртви от покоя се не вричат...
Убиеш ли ме пак, ще съжаляваш. 
От пепел никой не гори, за да обича!

 

Стихопат. 
Danny Diester 

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??