9 jul 2010, 22:14

От позицията на ЕГН-то 

  Poesía » Filosófica
590 0 5

Препуска животът напред,
куцукаме ние след него,
на други отстъпваме ред
и гърчи се нашето его.

Съзнаваме бавно, с протест –
за нас номинации няма.
Минаваме тест подир тест
за друга, резервна програма.

Към залеза бавно вървим
с тела и души уморени,
но още с мечти се крепим
и топли са нашите вени.

Зората превръща се в ден,
с тревога ни залезът гложди.
Какво ли ги свързва? Освен...
че трите са слънчеви рожби.

 

© Валерия Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??