22 nov 2014, 2:59  

От птичи поглед 

  Poesía » Filosófica
1112 0 20

Живея, защото не живея!
Умирам,
защото и до днес не съм умрял...!
В жестоката и непотребна Истина
човеци земни виждам - със лица от кал.
Заплю ги Бог (или пък Боговете),
но те решиха, че са Божий дъх.
И стъпили в безумното начало,
вървят по шумен - карнавален път.
Напредват с маски, със езични танци.
Тризъбци веят с татуирани тела.
От космоса са  насекоми жалки
за тайнствен лъч в Око неземно спрял.
С шума си заглушават Водопада.
На хвърлей са от мътната вода.
В устата на огромен Змей попадат,
захапал с челюсти кълбото на света.
И чувам гонга, който отброява
финален каунт даун като в песента.
Дойдох, видях и пак отлитам
към синевата, от която долетях...

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Латинка, за високата оценка и за този толкова хубав коментар!

    Трогнат съм и ти желая прилив на ново и силно вдъхновение!
  • Благодаря ти, Сеси, за високата оценка и за подкрепата ти с този хубав коментар!
  • Поздравления за силната поезия!
  • 1. Благодаря ти, Елица! Току-що видях, че си допълнила коментара си с едно чудесно твое стихотворение. То, в известен смисъл, се явява особено удачен контрапункт на моя текст. Написано е с характерния за теб оптимистичен възглед, че животът е значима ценност, от която следва да се възползваме докрай - тук, на Земята, преди да търсим негов /евентуално превъзхождащ го/ еквивалент другаде. Винаги проследявам с възхищение ходовете на мисълта ти, защото ти по удивителен начин съчетаваш рационалното с ирационалното звучене. Това, заедно с невероятната лекота и прецизност на писането ти, ми носи голяма естетическа наслада при четене на текстовете ти.

    Поздравявам те за стиха!



    2. Самотният рус "вълк", с деформираната черна обувка от нощен вой по лунните камъни,
    изрази своето тленно становище от сивата адвокатска кантора на живота.
    Don't worry be happy!

    https://www.youtube.com/watch?v=Oo4OnQpwjkc
  • 1. Благодаря ти, Росица, за оценката и за коментара!

    2. Мерси за високата оценка, Дианжело, както и за толкова хубавия ти и мъдър коментар. Трогнат съм и се моля да съм заслужил тези хубави думи.

    3. Благодаря ти, Панайоте за този коментар и за оценката среден 3. Всъщност какво друго да очаквам от човек, който не е чел Илиада на Омир.
    Вероятно Омир щеше да бъде оценен със слаб 2 /т.е по-ниско и от мен, което ме изпълва с особена гордост/ от Панайот Панайотов, защото той /Омир/ използва израза "шлемовеецът Хектор". Очевидно Омир не е знаел, че с това обрича чители като Панайот да разсъждават по темата, защо шлемът на вожда на троянците Хектор е бил от хартия. Може би Панайот Панайотов би защитил дисертация, в която да докаже, че с хартиен шлем на главата Хектор е бил обречен да загуби двубоя с Ахил. Всъщност още не е късно за такава дисертация, Панайоте. Ще се чувствам поласкан, ако ме поканиш да ти стана един от рецензентите.

    Що се касае до това, че всички човеци били земни, това е също смело твърдение в стила на произнеслия го. Но истината е, че има и неземни човеци. Ако се срещнеш с някой тях, прогнозирам, че вече няма да твърдиш, че Хектор е имал хартиен шлем на главата си. Но тогава ти не би бил онзи АВТЕНТИЧЕН Панайот Панайотов, който може да послужи като нарицателно за много неща в сферата на културата и знанието, какъвто си понастоящем.

    4. Благодаря ти, Елица, за този коментар! Много точно, както винаги, се прицелваш в същността на нещата. Все пак и земният живот има дълбок смисъл, но явно понастоящем сме в неведение за него. Затова проиграваме живота си като аборигени, но изгубващи дори някои ценни техни качества. Текстът ми се опитва да разкрие неправилната Употреба на живота от страна на земляните. Опитът им за самопринизяване. Карнавалното, което са оставили да доминира в тях, да шества и да ги води. И като резултат - отказът им от Синевата!

    5. Благодаря и на теб, Елена /Вятър 13/. Желая ти усмихната и щастлива седмица.
  • Благодаря,хубав и щастлив ден !
  • За мен внушението е, че земният живот на човека не винаги преминава в правилната посока, поради което получава измамна стойност. И осъзнаването на това е една "непотребна истина". А вечността го очаква Там, "в синевата"...
    В подкрепа на тази идея е и предложената статия, в която се доказва безсмъртието на Душата и способността й да се пренесе дори на друга вселена - след един прекратен живот тук.
    Замислящ текст, каквито са всички философски творби на Мисана...

    Под влияние на прочетените два материала и на някои стойностни коментари, написах нещо, с което допълвам отзива си:

    ***

    Аз не идвам от Горе. Аз съм тука родена.
    И вървя по Земята. Тя е моя докрай.
    Всичко почва от мен. И завършва със мене.
    Този свят ми е Ад. Но и Рай.

    Той е черен и бял; многолик, многоцветен;
    и добър е, и лош; милостив, но и зъл...
    Аз го искам такъв. И го нося в сърцето -
    до последния ден. И до сетния дъх.

    Искам тук да изпитам всички чувства човешки.
    Нито миг неживян не отлагам за Там.
    Ако моите стъпки по земята са грешни,
    нека с моя живот този грях да платя.

    Но Душата ми, знам, ще остане да скита. -
    вечно жива, подвластна на тез Небеса...

    Днес ми стига това. И за друго не питам.
    Нека има за мен и отвъд чудеса.

    До нови срещи на страницата ти, Мисана
  • "Живея, защото не живея!
    Умирам,
    защото и до днес не съм умрял...!"

    За мен,това е вик на една светла душа,огорчена от лицемерието,бездушието,пошлостта и безобразията на съвременното човечество.Стигнала до прозрението за своето съществуване и наблюдаваща от "птичи поглед" заплахата, пред която е изправен днешния свят,
    "В устата на огромен Змей попадат,
    захапал с челюсти кълбото на света"

    тя иска и е готова да се върне там,откъдето е дошла.

    "Дойдох, видях и пак отлитам
    към синевата, от която долетях..."

    Мисана,поздравявам те за това философско прозрение и за неповторимото ти поетично майсторство!

    В заключение,бих искала да припомня една всеизвестна истина,а именно,че ние всички сме част от Цялото.Промяната на всеки човек,води до промяна и на света около нас.Както и това,че не можем да се чувстваме добре,без собственото си одобрение.
    Бъди здрав и вдъхновен!
  • Силно...
  • 1. Мерси, Елица, за високата ти оценка!

    2. Благодаря ви, Евелина и Лъки, за това, че удостоихте с внимание текста ми и го коментирахте толкова хубаво!

    3. Мерси, Исмаиле, за високата ти оценка и за този подкрепящ стиха ми коментар!

    4. Благодаря ти, Ванина, за високата оценка и за този толкова проникновен коментар. Ти ме разбираш много точно!

    5. Мерси, Фери! Трогна ме много с хубавия си коментар!

    6. Благодаря ти, Краси, за високата оценка и за начина, по който коментира този текст! Убеден съм, че можем да се абстрахираме и да се съхраним там - в синевата. Дори мисля, че познавам някои успешно постигнали това.

    7. Мерси за високата оценка, Ена и за прекрасното ти включване с тази много интересна статия. Аз лично съм ти много благодарен за нея, както надявам се, че ще ти е благодарен и всеки, който има удоволствието да я прочете. Самият факт, че физик от ранга на Пенроуз се осмелява да вярва в такива неща е красноречиво свидетелство, че: "Реалността е по-фантастична от най-фантастичната измислица" /Джи/.

    8. Мерси, Стойна, за хубавия ти коментар и пожелание, а също и за високата ти оценка!

    9. Благодаря ти, Даниеле, за високата оценка! Убеден съм, че този текст можеше да бъде написан и по-добре, но в този момент дотук ми стигнаха силите.

    10. Мерси, Мария /Мимоза 20/, за високата оценка!

    11. Благодаря ти, Илко, за високата оценка и за толкова хубавия коментар. Особено ме трогна с великолепното си стихотворение, което сподели с мен. Достави ми истинска естетическа наслада с тази класна поезия. Преди време си купих твоята стихосбирка "В пръстена на жаждата", която характеризира отлично уникалния ти поетичен стил, от който се възхищавам.

    На всички вас - колеги по перо и приятели /ако ми разрешавате да ви считам за такива/, пожелавам много хубав неделен ден, който да ви зареди с творческа енергия за цялата нова седмица!
  • Здрасти, Мисана!Дълбока философия и сред нея ти и сам.Търсиш, осъсъзнаваш, разшифроваш.Всичко е един карнавал, а ти си наблюдател и само констатираш.По-добре се абстрахирай и се задръж в реалността/на-
    шата реалност/.Тя е сътворена за нас, както и ние за нея.
    Желая ти спокоен и вдъхновяващ ден за писане на любовна лирика,
    която ти предлага необходимата хармония, за да си по-спокоен.
    Желая спокоен ден и мир в душата! Бог да бъде с тебе!
  • http://svetovnizagadki.com/%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0-%D1%87%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8/
  • Отново съм ангажиран зрител на завладяващо зрелище - този път жесток карнавал!
    Питам се доколко можем да се абстрахираме и съхраним - там, в синевата...
    Поздрав!
  • Красиво философско размишление за възвишеното и дребното, за Божественото и човешкото, която ме накара да се почувствам като прашинка в огромната Вселена. Поздравления за погледа ти от високо и отвъд простите дадености в нашето битие!
  • Всеки ден умираме, живееки, мислейки, че сме галеници на съдбата с "лица от кал"," жестоката и непотребна Истина" прозира в произведението ти Мисана и ме докосва с онази действителност в която "тържествуват" "Тризъбци веят с татуирани тела", слели се с карнавала в този кален свят, неосъзнавайки, че са "На хвърлей са от мътната вода." и този "огромен Змей", заклещил хиляди съдби...Една огромна Истина, която е осъзната от малкото, аз я наричам "господството на дванайсете", който си играят със съдбите, мислейки се за богоизбрани.
    И истинният край"Дойдох, видях и пак отлитам
    към синевата, от която долетях..." на ..."всевиждащото Око". Поздравления за философския подход, с който си представил човешкото съществуване с най- висока оценка.
  • Колко сме мънички само...! Поздравления!
  • мъртва какавида
    чака пеперуден час
    когато синевата
    с дихание последно ще се свие
    в точка
    и реквием
    написан от Пегас
  • Дълбока философия..., Вселената и Човека - малката точица..., стои и си мисли, мисли си и стои, обладава я любопитство, погледне отвъд малкия си затвор..., пак мисли - не само да дойде и да види, „Аз” рядко се отделя от масата от шушчици, наречена тълпа, и рядко си задава въпроса, какво мога да направя, за да променя не само себе си, дома си, - рядко града си..., всеки се бори да подреди собствения си живот. Най—важното е да не мислим единствено за себе си, а всеки сам да си зададе въпроса какво може да направи за другия, да запазим съпричастността помежду си и да бъдем достойни "насекоми".
  • Благодаря ти, Росене, за високата оценка, за този хубав коментар и за пожеланията в него!

    Желая ти вдъхновяващи празници и максимално релаксираща нова седмица!

    Лека нощ и хубави сънища!
  • Добра нощ,вдъхновена и те поздравявам!Бъди готов ,с усмивка посрещни утрешния ден!
Propuestas
: ??:??