Картините ти нещо ми говорят.
Картините ти нещо с мене спорят.
Шепнат ми уверено платната,
че жива е все още красотата.
И ето я пред мен - прекрасна -
на пошлост и разруха неподвластна.
Гледа ме с очите на икона
една красива българска Мадона.
От устните с игривата усмивка
изгрява топла, слънчева усмивка.
Над сивота и пустош от платната
извира и сияе светлината. ...