В косите си завъдих листни въшки,
а тялото ми, корояд гризе.
Над орехите ми пък катеричка пъшка
и гали ги със лапички-ръце.
По-лани буря ме осакати,
от мълния загубих крайник,
но до сърцето ми доброто бди
във бебенца на щурия бозайник.
За оня, същия, отгоре ти говоря,
за който орехите ми са път да оцелее.
С години, не, със векове се боря,
и още толкова, поне, ми се живее. ...