Лятото узря и вече презря.
Слънцето и вятърът го прегориха.
Денят тъй бързо намаля.
Стъпките по пясъка го измориха.
Отдавна мина Преображден.
Август изпи последните си слънчеви лъчи.
Натоварен с любов... пристъпи важен,
на Септември щафетата подаде... и изтри очи...
Вплел мисли в спомените светли
за цветната пролет и любовите летни,
повежда ги към далечни брегове,
където ще се върне младостта... детето...
частица оставили от своето сърце...
На банкет месеците ще се съберат...
Ще ги прегръща поредната изминала година,
за да стори на Нова мечтания път...
„На многая лета“ ще пее
и пие от младото вино...
Наздравица с Любов ще се лее...
Но до тогава ще царува есента
с тъжния дъжд, цветни листа
и танците копнежни на снега...
31 08 2019
© Надежда Борисова Todos los derechos reservados