3 nov 2011, 11:08

От смях слънца 

  Poesía » Otra
721 0 28

В буйния летеж на времето,
пак разперила ръце,
тичам из гората цветна
и рисувам топло слънце.
С трепетликов лист в ръката
ноти влюбени редя
и потапям ги в боите -
златните на есента.
Мушвам пръсти под листака
с шумоление на  дъжд,
после листите разпръсвам
и танцувам с тях в летеж.
Клончето ми става конче.
Яхнала го, пак препускам
и на грейналото слънце
шепна колко го обичам.
То лъчи ми подарява.
Аз пък му рисувам чудеса -
как смехът ми умножава 
слънцето на сто слънца.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??