ОТ СТАРАТА ТЕТРАДКА

Когато приливите в душите издълбаят
с почерка си белези от раните кървящи,
с късове от себе си сърцето ще ги омотае,
ще ги погали нежно, за да не са крещящи,

ще отвори старата тетрадка, ще добави
стих с нова болка, силно преживяване,
в образ и картина ще опише и представи
едно трудно,човешко житие пребиваване...

Там ще пламнат огньове, ще изгарят души,
поетът сам, със себе си на клада ще спори,
ще стене, плаче, болката си с обич ще теши,
и вярата в утрото със слова ще проговори...

В редовете цветя ще докосват с ухание,
птича песен в нас ще запее любовно
с благодатното си Божествено дихание,
с реч многоезична – послание духовно...

По дъгата многоцветна те ще се спускат,
пространства и континенти ще прекосяват,
нежни цветя в жадни сърца ще разпукват,
очароват, път в необятното ще проправят...

21 03 2016