koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
8 ago 2013, 17:38

От сутрин до вечер 

  Poesía » Otra
371 0 8

Към мене утрото пътува

със топли розови лъчи.

И всяка фибра в мен ликува

с отворени за ден очи.

 

А в моята душа нахлува

един познат небесен звън.

Червено слънце ме целува

и птици пеят ми навън.

 

И топла сутрин се разтапя

във шепата на мойта длан.

Денят отново ме потапя

във диплите на своя план.

 

А слънцето врата отваря

зад прага своя нажежен

и огъня си разтоваря

с невидимия си ръжен.

 

Денят пристъпва по терлици

и гони своя нощен час,

където всичките звездици

ще го прегръщат във захлас.

 

Очите мои уморени

ще търсят своя сън дълбок,

а мислите неподредени

ще тръгнат те след своя Бог.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??