За теб аз живея,уви, как така -

заради теб се смея,

ти изпълваш ми душата и сърцето,

ако аз за теб съм луната,

ти за мен си слънцето.

Не вярвах,че съществува човек,

който като ме погледне, забравям всички

тревоги, всички проблеми,

но ето, срещнах теб

и сякаш всичко се преобърна

в мига, когато ме прегърна.

Чувствам те така близък,

така любим,

защо - и аз не зная откъде дойде

и как, кога?

Никой не може да каже това.

Само аз си зная

колко те обичам,

че все за теб си мисля и мечтая,

че за пръв път така се вричам,

и с теб ще съм до края.

Какъв човек си, откъде дойде,

какво стана, как така отникъде,

защо теб виждам навсякъде,

как се срещнахме и как се влюбих

и страха, тревогата загубих.