За кой ли път с тебе се сбогувам,
че в страха си пак ме нарани.
Докога на чувства ще робувам
и отново все ще ме боли.
Ти край не ще да кажеш,
присъдата оставил си на мен.
А аз не искам с болка да живея
и да помръква слънчевият ден.
Страхът, твоят вечен страх,
не мога с него да се боря.
Трябва ли да се предам
и край на любовта да сложа.
Отново блъскам се в тунела
и търся лъч от светлина.
Искам от теб да се откажа,
но колко трудно е това.
© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados