От тебе имам нужда, тъй както цветето от слънчеви лъчи,

във теб съм влюбена, тъй както делфинът в морските вълни.

И бавно в спомени изгарям, тъй както сламата гори

и изкрещя ли в своя гняв, светкавица небето ще срази.

И като гладен вълк за теб се боря, за да нахраня своето сърце,

и кръжа над твойта сянка, като орел над своето дете.

И черна е душата ми кат гроб, и празна е като пустиня,

а очите са като потоп и потъвам в страшна тиня.

И пулсират устните горещи и твойто име тихичко мълвят,

в съня си виждам нашите срещи, но в друго време и в друг свят.

Далече си от мене ти, тъй както слънце и луна,

огън силен в мен гори, но не разтапя във сърцето ти леда.

По пътеки непознати аз вървя и като кораб търся своя бряг,

отвсякъде очите ти ме гледат, а в душата се изсипва сняг.

А сърцето болно те зове и чака, като наивно мъничко дете,

без тебе дните се превръщат в саби, пронизващи това сърце.

И всяка глътка въздух е отрова и всеки спомен жив венец е от бодли,

всяка мисъл в мен е болка нова, че на любовта ми не отвръщаш ти!