От снежнобялото
на болничната стая,
пак тишината се усилва.
Премазва тялото,
а болката не стихва.
Гласът на болката кънти,
но другите не чуват
и никой не разбира
че мисълта боли,
а в самотата се умира.
Умира не тялото,
а бавничко – душата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse