цъфти пак
синчецът във топлия ирис
на юли
с усещане странно и мило
че някой и нещо отново се връща
и нечии стъпки
светулчено светят в тревите
и пак нечий дъх
отдалеко
звездите в небето люлее...
а думите бели в глухарчета скрити
пак полъхът тих разпилява ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.