Гражданки бяха и двете ми баби –
бялото сладко, в поднос от сребро.
Силни жени, но в душите си – слаби.
Еви, от нечие твърдо ребро.
Рано земята и двете повика,
камъни, смесени с рохкава пръст,
но завещаха инатът велик и,
полет небесен, за нисичък ръст.
Пазя рецептите, в стара тетрадка,
снимка посърнала вече мълчи.
Гости посрещам пак с бялото сладко,
може би мъничко само горчи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse