10 mar 2006, 11:01

От утре 

  Poesía
1231 0 9
              От утре

Порцеланова кукла от утре ще бъда,
студена,красива и модна.
Робиня на вечната своя присъда,
далечна и адски свободна.

Далече от теб ще разстилам смеха си,
да,мога без теб да се смея!
А ти горделиво ще сдържаш дъха си,
копнеещ да чуеш как пея.

Ще плискам косите си щедро дъждовни
и гибелна суша ще нося,
ще галя с очите си нежно гальовни,
за обич коварно ще прося.

Свенливо любезна ще моля за помощ,
в беда всеки друг ще завличам,
че тихата лава,зловещо пълзяща
сама океана пресича.

© Владислава Генова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??