От утре се забравяме…
Защо ли не престана да ме търсиш?
Защо виждам още с погледи тихи
как ме викаш, как бавно ме погубваш?
Така и аз непрекъснато с устни те зова,
със зениците си прогарям пътя зад тебе,
… и когато ме повикаш, пак ще се отзова.
И когато те поискам, гърми цялото небе!
Как сега да се забравим, кажи? Когато
и раздялата ни не успя да ни раздели!
Как напред да продължим, когато с
всяка мисъл все един към друг вървим. ...