Върви. От утре си жена.
Светът не ще узнае за една
моминска приказна душа.
Единствен аз ще зная,
че за последно ти си моя,
а след туй ще бягам от спомена
за твоя
поглед неопитомен, във мен роден,
и за моя болка вече забранен.
Върви. За сватбата си всичко приготви.
Сълзите си за нощно време остави.
В порядъка на твоята съдба ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse