От утрото полза няма.
Денят е кух като сламка.
Кафето върви със сметанка,
вечерта е черна утайка.
От мислене полза няма.
Действията са съдбовни.
Когато се случи несгода,
пълно е с хора "грижовни".
От хората полза няма.
Ядат, спят и работят.
Пенсионерите клюкарстват,
децата си порастват...
От порастването полза няма.
Растеш и си остаряваш.
Всичко се нарича просто: драма.
За щастие ли настояваш?
От смисъла полза няма.
Бях бебе, сега съм голяма.
На годинка вече казваш "мама",
после се превръща в просто "ма".
Възпитанието е простотия,
на двайсет ти е бъркотия.
Да си хитър е удобно,
това наричам аз просия.
© Елмаз Todos los derechos reservados