Тя нов живот не създаде,
но плодно дърво посади.
На давещ ръка не подаде –
не плува, от всички ви скри…
Заключи си обич в сърцето
зад девет железни врати,
да топли в душата детето,
което от всички ви скри...
В дома ù крещи тишината.
Тя със себе си думи реди.
Очите пак раждат сълзата,
която от всички ви скри…
Навън тя усмивка измъква,
във погледа огън гори.
Живее със старата мъка,
която от всички ви скри…
© Мария Todos los derechos reservados