От утринното слънце се показа
с магията на първата роса -
в целувките си още пазя
уханието на медени зърна.
По камъните лудо вино пее,
безкрайна жажда
пак ме налетя -
сред висналите гроздове
светлее омаята на твоите слова.
Любов със тържеството на стихия,
с копнеж прелял като река.
От виното
в ръцете ти ще пия
и гола - ласките ти ще зова...
Мелодията на вятъра люлее
във диплите си
натежалата лоза -
във ненаситен танц на сетивата
ще кипне празнично страстта.
По-влюбено, съблякъл всичко старо -
в косите ми ще търсиш оня бряг,
от гарвановата им чернота
отсянка, с отблясък
на несъществуващ свят.
© Дакота Todos los derechos reservados