Отброеното ми време
Другарувам си с живота доверчиво.
А може би до мен вървят онези,
които са обстрелвали мечтите ми.
Не знам кои са. И те отдавна
са забравили - кои са. Никой не ги пита
за това. Но добре умеят да се целят.
Даваме им нещо свидно, свое.
С личните запаси добрина
храним чуждата нечиста съвест.
Докога? Докато се преродим?
Но трябва да умрем преди това. ...