At^Dawn (Анонимка)
16 23
22 jun 2004, 15:56

Отчаяние 

  Poesía
1615 0 7
Ден след ден лица непознати
минават пред мен безлики и празни
в тях тебе аз търся, но себе си виждам
загубена, сляпа, светлина не намирам.

И месец след месец по-малко разбирам
защо да живея, защо да умирам,
душата загубих и без нея се скитам
и вечност след вечност теб не намирам.

В поля от надежди безцелно аз тичам,
с криле оковани във нежност умирам.
Без думи крещя и сърцето ти питам-
кажи ми, кажи ми какво не разбирам?

Жестоко, безмълвно измъчва ме то,
макар че боли го и знае защо.
Страхът наранява по-силно от мен!
Защо се боиш да бъдеш във плен?

Приюти ме за миг в душата си само
и виж, че ще бъда със нея аз цяло.
Друго не искам, само надежда,
че може душата ми в теб да поглежда.

© Анонимка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Има много добри места
  • Даниела, благодаря ти за откровения коментар. Оценявам го. А колкото до сърденето, струва ми се детинско и в никакъв случай не се сърдя
  • Да ти кажа честно готино е , добре си го описала.Но сякаш не е толкова чувтвено.Еий , не се сърди!ти само добри коментари си получавала , а аз ти акзвам какво мисля наистина.!.!
  • Мерси за добрите думи Салина, всеки изпитва такива чувства поне веднъж в живота си и си мисля, че когато те се изразят под някаква форма, някакси е по-лесно да се преудолеят.Благодаря на всички още ведъж, зарадвахте ме
  • невероятно е !!наистина !!толкова мн...ми напомня за мен..че направо..:~..Браво!!!!!Благодаря Ти Че си го написала!!!!6!
  • Сашо, щастлива съм че си почувствал емоцията в стихчето. За мен истински важното е, това което пиша да създава усещане за нещата който съм искала да изразя.Благодаря ти!
  • Ихаа....невероятно си нарисувала .....ВСИЧКО.Много подробно и обстоятелствено описание на безсилието, безисходицата, липсата на дом и покой.Колкото и сдухващо и депресиращо,толкова и истинско(то затова е и плашещо де).
Propuestas
: ??:??