16 jul 2010, 20:27

Отчаяние 

  Poesía
944 0 2

Бели рози падат

по напуканата земя,

бели като въздишки,

разцепват въздуха с вик на изгаряща болка!

 

 

Бял лист със свистене се обръща,

за да настъпи черната ми орис!!!

© Снежана Францева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??