15 jun 2014, 19:42
Отчаяние
Болка ли е да я опиша?
Как давя се в сълзи сега..
Да знам, че ти за нея дишаш,
да знам, че аз за тебе ще умра.
Пред очите ми бяхте,
толкова щастливи..
На шегите си се смяхте,
а аз отвътре давех се в сълзи.
Там бях.
Наблюдавах всяка милувка
и бавно горях
след всяка целувка.
Но коя съм аз?
Една платонична любов,
забравена отдавна
и превърнала се в отчаян зов.
Щом не мога да те имам,
любов невъзможна се нарича.
Да, в съгласие кимам,
но защо от теб не се отричам?
© Ивета Врескова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Наистина ме накара да го преживея!!Много тъжно, но и красиво написано!!Поздрави!!
-
Изживяването му беше още по - тъжно...
-
Прекрасно, макар и тъжно!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
сълзи и въздишки до зори
усмихни се ...
миналото забрави
че те чакат във бедещето още 100 любови
айде обърши ги тез сополи
усмихни се,
усмихни..
ето виждаш ли, че можеш
грееш вече даже повече от слънцето дори