- Защо плачеш, приятелю,
защо не спреш суровите сълзи?
Какво те боли, почернил си хубавите си очи?
- Искам спокойствие, приятелю!
Тежи ми тази нощ неспокойна,
неслуки в живота гонят ме,
проблемите за роб имат ме!
Не зная как да преглътна горчиви болки чрез тази глътка сок,
не давят се мъките сурови и в тази чаша сироп..
- Кому са нужни сълзи-състрадалки,
отвори очите си за нов и различен живот!
Прегърни с усмивка болките тежки,
разбери – животът не е пълен само с разкош!
Ще срещаш беди, несполуки,
ще имаш и хубави дни.
Погледни, без луната-слънцето не изгрява,
ала рони ли то сълзи?
Така погледни от страната със светлините,
в тунела, мрака е само част на преход,
така и в живота приятелю-тъгата е само предпоставка,
потънеш ли в нея, не ще видиш щастието!
Накрая, помни обаче –
след тъмнината те чака винаги светлината!
© Ваня Todos los derechos reservados