22 oct 2019, 11:59

Отчаяние 

  Poesía » De amor
554 1 0
И ето, поредната сутрин в която аз се събуждам до теб...
Безпомощна и гола
Легнала в леглото ти... леглото на звяра
Ти отново правиш каквото си пожелаеш с мен
Аз отново мълча... и хапя устни
Не се боя от теб
Боя се какво ще остане след теб
Разбити надежди, неизречени думи, страст, отчаяние и аз...
Но ей ме, аз съм отново при теб...
с детската усмивка на лице
Отново се държа като глупачка
Защото губя ума си когато съм около теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Aneta Stankova Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??