3 dic 2005, 21:04

ОТЧАЯНО 

  Poesía
721 0 3

ОТЧАЯНО

 

Искам безпаметно да се напия,

да се изпразни главата ми от мисли.

Грижите, избледнели, да се свият,

мъркащи, безопасни и хрисими.

 

Хапят душата ми. Ръфат,

като глутница побеснели псета.

Бавно, настойчиво ме разкъсват

грижите, между два куплета.

 

Страшното е, че съм безсилен.

Какво ли от мене зависи?

Боже, как са нахално ухилени,

докато ги залъгвам с писане.

 

1995 г.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??