Нима ти пука, че "Обичам те!" ти казах?!
Че себе си потъпках пак...?
От живота си отново се отказах
и вървя сама във студ и мрак.
За пореден път с очите си те търся,
но знам, че не си там...
Ти с друга си сега
и не ще научиш какво е да си сам!
Защо така сурова е съдбата
към мен и към сърцето ми?
И пак кърви, кърви душата,
защото ти далеч от мене си.
С какво заслужи любовта ми
и всяка проронена сълза?
Още те обичам! Не разбра ли?!
Към тебе се обръщам със единствена молба -
Помни ме винаги така,
както тебе аз ще помня
и някой ден, когато съм сама,
пак към тебе ще погледна.
Ако тъжиш, не ще се чудя
причина ли е или две.
От кошмара ти ще те събудя
и ще те прегърна със треперещи ръце!
Сълзите ти една по една ще забърша,
някак си тъгата ти ще залича.
Първо нежно ще те утеша,
после завинаги ще изчезна в мъгла!
Ако след това някой ден се запиташ
защо се случи всичко това,
спомни си за момичето, което
за теб даваше всичко на света!