25 ene 2008, 12:15

Отдаденост 

  Poesía
690 0 11

Аз знам, че няма да те имам,

защото нямаш ме и ти.

Вървим, рисуваме, мечтаем

и някак все без глас ридаем.

Прегръщам те безмълвно, като сянка.

Надничам в теб, а там е многолико.

Гласове безброй ме тихо приютяват

и шепнат страсти някак скрито.

И пак на мен те искат да приличат,

докосват ме  и ме събличат.

Със жадни устни ме отпиват

и всяка болка спира тихо, тихо.

Таня Кирилова

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??