Аз знам, че няма да те имам,
защото нямаш ме и ти.
Вървим, рисуваме, мечтаем
и някак все без глас ридаем.
Прегръщам те безмълвно, като сянка.
Надничам в теб, а там е многолико.
Гласове безброй ме тихо приютяват
и шепнат страсти някак скрито.
И пак на мен те искат да приличат,
докосват ме и ме събличат.
Със жадни устни ме отпиват
и всяка болка спира тихо, тихо. ...