Звъннат ли в сърцето ти стъкла
и скършат ли ти волята за полет,
дори и да разпериш пак крила
не ще ухае вече твойта пролет.
Отекнат ли в душата ти вериги
от чужда злоба или мъст,
безпомощно потъваш във интриги
и губиш за живота хъс.
Помръкне ли ти жаждата за обич
от бича на болезнени слова,
от гаснещият пламък просиш
да остави мъничка искра, ...