apriori (Уморена)
34 32
9 nov 2012, 23:08

Отговор на въпроса: Що е щастие? 

  Poesía
620 0 3

Намериха ме нови хоризонти.

Тъй както си стоях позамечтана...

Изпратили ги дребните любови

и моята възраждаща се младост.

Обучили ги все да се намират

отсреща на забравената вяра.

Набучиха ме те на своя ирис

и пак се замечтах - да бъда чайка

и как си обещавам да те нося...

с крила, в които можеш да останеш,

и тайно те обгръщам със надмощие

над дълъг кей, когато не е лято...

Омаян се оставяш да те взема -

на мушка да застанеш, ще те грабна!

Небето ще ми шепне, че е време

най-после да приема, че е щастие

във всички тия нови хоризонти,

безлични като сиво-бели стълби,

да бъдеш като коте между хора

и трескаво, пред всички, да се спъваш.

Защото чрез срама си се изчистват

душите. Ако всичките ги носим...

Макар и не на старо, те миришат.

И толкова са мръсни, че не могат

със друга да се слеят до... 

все още!

И всяка е несигурна, но алчна.

И всяка ще се скърши от самотност.

А трябва да се радва, че изстрадва

и често че се гърчи във въпроси.

Че липсите ù винаги ще траят.

А тя ще е с въздишка пò там – горе,

където ù е мястото. В безкрая.

 

 

© Уморена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??