Какво е никой да не го е грижа?

     Какво е никой да не те обича?

     Какво е ти да не разбираш?

     Какво е да не можеш да се контролираш?

     Затворен в своя собствен ум,

     нехаещ за целия околен шум,

     И сам, окраден си сред всички,

     като теб - изоставени душички.

     Мечтите ти за всички непонятни,

     навярно тъй обикновени, но за теб невероятни.

     И сънища прекрасни, и кошмари най-ужасни

     ти няма с кой да споделиш със мисли ясни.

     Това ме кара да скърбя

     и дълбоко да те съжаля,

     да се надявам ти да не разбираш

     в какво положение всъщност се намираш.

     Дори не те познавам,

     но за теб наистина аз страдам.

     И знам, не мога да помогна,

     и знам, едва ли ще те трогна.

     Ако все пак ти ме разбираш,

     недей да се прикриваш.

     Мечти, беди ти сподели на глас

     и вярвай ми, ще те изслушам аз.