2 abr 2008, 20:00

Отиде си 

  Poesía » De amor
947 0 3
Отиде си. Не каза нищо.
Просто си отиде.
В един миг вече те нямаше.
Не знаех как, не знаех защо...
Не знаех какво да сторя
                                     да те върна...
В началото не чувствах нищо.
Бях сляпа, глуха... мъртва.
Без плът и кръв, създание извън реалността.
Но после дойде и празнотата;
събуждах се в очакване да дойдеш,
да те зърна от вратата, търсейки ключовете си...
Но ти не идваше.
И чак накрая (та до днес)
                        болката се появи.
Болката от загубата,
                    огромна и неизлечима болка.
Усещах те навсякъде из себе си,
   но, уви, не можех да те докосна,
   да те целуна,
   да ти кажа колко ми липсваш
   и че съм загубена без теб!!...
Дано да те открия някой ден
измежду сънищата и посивелите
 от времето надежди,
в спомените да те имам,
                 та дори и само там.
Да бе избягал с друга,
да беше станал безразличен...
        Сърцето щеше да е на парчета,
а сега го няма.
          Просто си отиде заедно с теб.
Сля се със пръстта, със светлината, с вечността...






© Елица Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми хареса
  • да,
    имаш стил..."събуждах се в очакване да дойдеш,
    да те зърна от вратата, търсейки ключовете си.."
  • "Болката от загубата,
    огромна и неизлечима болка.
    Усещах те навсякъде из себе си,
    но, уви, не можех да те докосна,
    да те целуна,
    да ти кажа колко ми липсваш
    и че съм загубена без теб!!..."-----Очите ми се изпълниха със сълзи..аз изпитвам чувството,което е написано в тези няколко стиха..
Propuestas
: ??:??