Отиде си и есента се върна. Студът дойде и в моето сърце. Очите ми са две реки бездънни, преляха от копнежа ми по теб. Ръцете ми - прекършени са клони, окапаха от обич и тъга. Пречупих ги... и нека не зарастват, докато има в мене самота. А устните - заших си ги, по-здраво. Да нямат глас да викат обичта. Умора е надежда да им давам. А после да ги връщам във реалността. Отиде си и наближава зима. Не ще ме топли вече любовта. Отиде си. А колко ще измине, преди да бъда пак обичана жена?
Отиде си
и есента се върна.
Студа дойде и в
моето сърце.
Очите ми са две
реки бездънни,
преляха от копнежа ми
по теб.
Ръцете ми -
прекършени са клони,
окапаха
от обич и тъга.
Пречупих ги...
и нека не зарастват,
докато има в мене
самота.
А устните -
заших си ги, по-здраво.
Да нямат глас
да викат обичта.
Умора е
надежда да им давам.
А после да ги връщам
във реалността.
Отиде си и
наближава зима.
Не ще ме топли вече любовта.
Отиде си
А колко ще измине,
преди да бъда пак обичана жена?
Така го виждам аз, Вани. На няколко места не е перфектния ритъм, но за да се запази идеята. Мисля, че е по-добре. Ако ти харесва варианта, редактирай го Ако не, помисли го още. Определено се нуждае от редакция! Поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.