Навън е студено,както в мен,
душата безсилна мълчи,
спомням си всичко от онзи ден,
спомням си моите сълзи!
Тогава си тръгна,валеше навън,
аз не можах да те спра,
молех се всичко да е само сън,
молех се без теб да не умра!
Дали по навик или от любов,
но до днес не мога да се примиря,
че ти си отиде от моя живот,
че всичко красиво в мене умря!!!
Навън сега вали,поглеждам през прозореца,
надявам се да те видя някъде там,
но виждам само бледа сянка,
която си отива с любовта!!!
© Маргарита Todos los derechos reservados