Отиде си,
просто така,
без обяснения,
с малко тъга.
Тръгна си,
мислейки, че си сам,
запътен нанякъде,
може би в твоя блян.
Реши - не съм тази,
отредена от наш`та съдба,
избра пътя, търсейки нея,
с главното "Н".
Върви, не те съдя,
ще разбера,
ще опитам да се усмихна
и продължа.
Всеки по пътя си
сам ще върви,
търсейки някой
с тъжни очи...
© Пролет Todos los derechos reservados