7 dic 2005, 19:53

ОТИВАЙ СИ! 

  Poesía
1101 0 10

ОТИВАЙ СИ

 

В очите ти тегне умора

от щедро пиляна любов.

Не искам отново да спорим:

за края съм вече готов.

 

Напразно се рових и търсих

искрица поне топлина.

В душата ми нещо се скъса

и днес ти си просто жена.

 

А беше копнеж и надежда,

 и слънце в студения ден,

и тиха милувка, и нежност…

Спасение беше за мен.

 

Сега отегчена ще тръгнеш

към нова любов, може би,

а в моя живот ще се върне

самотника стар от преди.

 

Отивай си! Вече е късно.

Навярно те чакат в нощта.

Аз с всички илюзии скъсах,

тъй, както сега с любовта.

1997 г.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??