samira (Мариа)
33 38
15 may 2006, 0:10

отивам си... 

  Poesía
1001 1 5

Мрази ме! Отивам си, ти прекали!
Не знам любовта да удря шамари.
Защо да оставам, пак помисли,
какво, като даже не пушиш цигари?

Отивам си, моля те, тръгвай и ти.
Какво ме задържа, напред продължавам.
Пусни ме, какво, като имаш пари?
Нали не мислиш, че аз се продавам?

Обичаш ме? Как изговори тези лъжи?
Обичаш само куклата Барби във мене.
Какво?... а нима това са сълзи?
Сълзите засъхват, но достойнството стене.

 

© Мариа Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • поздравления!!
  • От любовта често получаваме удари под кръста!
    Ако не усетиш болка как е въэможно да си влюбен????
    Но когато болката не спира и е безпощадна-каква любов е това????
  • Стиха ти е много хубав!!!6 от мен!!!!
  • Мирела ,всичко е пред теб мило момиче!Живей!!!Хареса ми стиха ти!
  • Любовта удря,бие душата и сърцето с шамари и шутове понякога.Но любовта не посяга на тялото.Така мисли един прост рибар,който те поздравява за стихотворението и искреността!Ханк
Propuestas
: ??:??