Душата ми е слята с твоята в едно. Гнева ти ме разтърсва цяла, усмивката ти ме влудява и кара ме и аз да се усмихвам. Ръцете ти са силни и горещи. Те грубо хващат моята ръка и силно до сърцето ти държат я. Опиваш се от мъката, че ме загубваш. Готов си и света за мен да продадеш. Нима е късно да ме спреш да си отида? Нима в очите ми не си видял сълзи? Нима сърцето твое думите ти не разбира - за раздяла и за грешки от преди. Вървя до теб в една посока. Вървя до теб, сърцето ми кърви. И погледът ми те преследва, до ъгъла, след който ще се разделим.