отивам си ...
Отивам си, не ме позна във песните,
във изгревите, в цъфналите люляци;
в крилата пъстри на дъга в небето -
в искрата на усмихнатите влюбени.
Душата ми направи кръговрата си.
Животът ме закърми със предания -
каквото от земята се е раждало,
от семенце е тръгнало в началото.
Пръстта е тиха, ласкаво загърната
от ручеи, избликнали от жаждата й.
С водата заедно наливат зърното
в пещта на залеза, на хляб да стане.
В неразгадаване смениха се посоките -
ще продължа без теб и без обръщане.
Изгубва се Вселената зад облаци
(Без думи съм и не познавам бъдещето).
Отивам си - по пътя се разминахме.
Видяхме се, но май не се познахме -
лицето ми прозрачно ще се скрива...
Ще ме откриеш в смисъла на нямането.
© Дакота Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Невероятно силен стих!
-
Невероятен стих!!!
-
"Пръстта е тиха, ласкаво загърната
от ручеи, избликнали от жаждата й.
С водата заедно наливат зърното
в пещта на залеза, на хляб да стане."
За пореден път ме изуми момиче!
Вече те познах
Браво!
-
Душата ми направи кръговрата си.
Животът ме закърми със предания -
каквото от земята се е раждало,
от семенце е тръгнало в началото.
Думите ти са смисъл и красота. Браво, браво, момиче! -
Прекланям се пред философията и красотата на стиха ти!
Силно, много силно! -
във песните,
във изгревите, в цъфналите люляци;
в крилата пъстри на дъга в небето -
в искрата на усмихнатите влюбени!
Да, вече знам къде да те потърся и съм уверен, че ще те намеря! -
...разминат е онзи, който те е пропуснал!
ти можеш да си само щастлива среща!
скъпоценно сърце си!
радвам се , че те има!
чета те безспир! -
Великолепен стих!
-
Поздравления!Много ми хареса!
-
Миличка, пишеш невероятно!!!
Гуш* -
Много, много хубаво стихотворение!
Браво Дакота! Страхотна си!
Поздрави от мен! -
вярвам ти!поздрав!
-
Прекрасна си!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
