Отиваш си - животът си отива,
сърцето в мен изгаря и крещи.
Обичах те спокойно, мълчаливо,
без драми, без конфликти и лъжи.
Стоиш смутен, не смееш да погледнеш
в очите ми, налети със сълзи.
А аз не смея да ти се излея,
да те помоля да не тръгваш ти...
Решено е, съдбата е решена -
една любов умира, тъй горчи...
Защо мълча, защо не се развикам,
защо не те разтърся: „Остани!”? ...