Отиват си
Отиват си любимите жени-
недолюбени и неразбрани.
Тъжни.В очите мрежа от сълзи
в душите им нагарчат стари рани.
Вървят беззвучно в тишината
със себе си, да си поплачат.
Капе лист, по лист от самотата.
Някой ден и нея ще прекрачат.
Отрязан миг.Ще преболи.
Остава, като кошер празен!
Ще срещнат някъде пчелар
по пътя. Мед и истини запазил.
© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados