31 oct 2023, 22:29

Откакто почука на вратата ми 

  Poesía » De amor, Verso libre
761 4 8


Всичко с теб е толкова красиво

и животът в мен разцъфтява…

Появяваш се и светът ми галиш,

замлъквам и говори тишината.

 

А цветята се събуждат в багри,

щом огрееш слънце мое, утринта.

И вечер щом погледна към небето,

виждам звезди посред зима дори.

 

И откакто почука на вратата ми,

времето спря и попадна в капан.

И моят пристан са твоите обятия,

те са и моя бяг към вечността.

 

А диханието ти - извор на живот,

песента, която оглася сърцето ми.

И като вятър в небесата ме отнася,

и на края на света ме отвежда…

 

И днес разбирам щастието защото,

познавам всяка линия по ръката ти.

И се чувствам най-щастливия човек,

защото душата ми се сля с твоята….

 

И съм тази, която споделя пътя ти,

която пази гърба ти и върви с теб…

И какво да правя с цялата тази любов,

не знам, не съм била по - щастлива.

 

И откакто сърцето си отворих за теб,

усещам как нося небето в ръцете си.

И благодаря на Бог за тази благословия,

морето ми да се влива в твоето море…

 

 

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??