Откакто севернякът пак повя
и сви деня ми, дреха умаляла
зачака сняг студената земя,
за белота и нежност закопняла.
Откакто под оловни небеса
присвит стихът изплаква строфи къси.
Си мисля - в ред поетите не са,
но щом боли ги, значи са с ума си.
В камина стенат влажните дърва,
за циганското лято май е късно.
Безкрайно ми е тъжно, затова,
ще сложа чай, ухание да пръсна, ...