ОТКАКТО СВЯТ СВЕТУВА

20 jul 2005, 22:30

Poesía

909 0 2

Откакто свят светува
и времето лети,
обичам да тъгувам
с прошарени коси.

Обичам да ме гали
вечерната мъгла.
Угасналите рани
да цъфнат сутринта.

И вечно да го има
вечерния щурец,
с когото все будувам
и будя се навред.

А страстните поляни
с умисъл да ме спрат.
Търкаляйки да стане -
духът ми - прахоляк.

Защото ще се спусна
със горди ветрове.
И в зимниците будни
ще чувам, как расте

детето ви. А хляба,
от който все крадем,
ще смеся със душата,
душата на овен.

Когато звук заплаче,
ще чувствате в зори,
как тръгва раздавача
и тихо ви брои.

©Марин Лазаров

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Slav (Слав)

2005-07-23T19:24:16+03:00

почва много добре, после обаче нещо отслабва ... както и да е - 6 от мен
KillaBee (Вероника)

2005-07-21T22:38:16+03:00

носталгично