ОТКАКТО СВЯТ СВЕТУВА

Откакто този Божи свят светува,

ти пееш все една и съща песен.

Любовна страст в сърцето ти лудува,

мечтите ти се къпят в цвят небесен.

Очи-звезди, гърди като планети

омайват те и стряскат до премала.

Надеждата във погледа ти свети,

вселената е сякаш твоя цяла.

Но всичко е до време и умира.

Любовни страсти на небето няма.

Душите бедни Господ си прибира,

а земното остава си измама.

Каква е тука твоята дилема?

За страстите ли пееш, за душата?

Ще има ли за тебе там, в Едема,

за твоя труд заслужена отплата?

Зачатие без страст - не ще се случи,

любов без страст - престиж е за душата.

От всичко туй какво ще се получи?

Дали ще се спасим чрез красотата?

Къде отива дивната наслада,

омайничето, сливащо сърцата

и силата на огнената клада,

която ни дарява топлината?

Не знам, не знам, но вярвам в чудесата,

вълшебствата за мен са нещо свято.

Единствено в сърцето на жената

на Бога вечен виждам тържеството.