Откос с думи...
/...не с куршуми.../
Поезия,
проза,
невроза в жанра.
О, стига!
Приберете миманса,
да реди пасианси.
Един се издига,
а другият бачка...
Петачка.
Животът надига...
Чаша.
Отрова.
Смърт?
Не!
Прокоба.
За света?
Казват: "Нощта е утроба."
Самотата те чака:
"При мрака"
Спасител?
Разстреляй хашлака!
Той крие
вик, шепот, хартия
и думи-
глуми,
безумия
от любов и омраза.
Страда!
От какво
и защо?
Човекът.
Страда.
ВО ВЕКА ! ! !
ЗАБРАНЕНО Е !!!
Къде е Човекът????
Забранен е Човека!!!!
Нека.
Продай го Човека!
Няма клиенти.
Пациенти
и оди,
балади,
тиради.
Синът й умря..
Епично,
лирично
или драматично?
От свръхдоза.
Заспа.
Не бил в норматива?
Не бива!
Ни крачка извън норматива.
Сложно е.
Не плачи!
Туберкулозно е.
Не храчи!
Залагай на стихосложението.
Ямб, хорей......
- Недей бе! Недей!
Поетът умря.
А ????
Да!!!!
Изплю си кръвта.
"" Тази вечер Витоша е тъй загъдъчна
и нежна като теменужен остров
в лунно сребърни води.""
Глух е
и музикант,
и свири.
Бетовен???
Не. Не е !
Този пасе овце.
Селяк свири на дудук,
близо оттук.
Селякът имитира.
Бетовен???
Себе си имитира,
на баира.
А Бетовен умира,
бавно,
безславно,
отдавна....
Тара- та - та.....
А ???
Да!!!
Превъплатиха го.
Тимпани.
Там,
бомбите
падат.
Бим,
бам,
буууууум.
Трагично,
комично,
цинично.
Без сърце. Без ум.
А Гооляямото изкуство?
Епично!
Ах, магия...
!!! Не на мене тия!!!
Изкуството
Е РАНА ГОЛЯМА
и друга, такава няма.
Нощ е.
Свърталище
на поети, полови атлети
и безполови
но пак атлети.
На поетки, кокетки и т.н.
Критик,
лирик,
патетик-
тримата заедно.
НЕмам думи!
Един си измислих,
да си говорим,
нощем,
телепатично,
т. е. наум.
Безумци.
Глухонеми.
Дилеми
и те неми.
ЖИВОТ.
Лудостта не спира!
ОБИЧ,
ЗАЩО СЕ УМИРА ?
А то....
Какво?
Бъди точна!
Хората казват:
- Точна като смъртта.
Майка ми точно в един и десет
умряла през нощта.....
Сега е нощ.
Един и десет е
и по света се раждат деца.
Много деца!!!!
В утрото ще блеснат деца,
като слънца.
Живот,
не спирай!!!
НАЗДРАВЕ!!!
Не пия!
Наздраве.
Без чаша.
Наздраве!
Без бира.
Наздраве!
/Вярвам в това за слънцата
и за децата. Не го пробутвам,
за да ми мине творбата/
Но дойде
вече
Мигът.
Идва Краят.
Времето спря.
Точка.
Аз съм зле с правописа,
затова ЗАПЕТАЯ
ще сложа накрая,,,,,,,
,
© Виолета Томова Todos los derechos reservados